Всекидневната, имението Хендрикс; нощта 8-ми срещу 9-ти март, 2011г.

Последва още един удар, по време на който за едно мигване на окото всичко потъна в мрак, а когато нещата се нормализираха, по средата на всекидневната стоях аз. Тъмно синия ми костюм при придаваше още по - важен вид, което не бе за игнориране, имайки се на предвид кой бях аз. Едната ми ръка бях пъхнал в джоба на панталоните си, а другата спуснал надолу по дължината на тялото си. Всички погледи бяха приковани в мен и всеки се питаше кой по - дяволите съм аз, докато всъщност само един човек от цялата групичка, насъбрала се тук, знаеше кой наистина бях. Не се бяхме запознавали официално, но веднъж се бяхме срещнали преди доста време.
Погледа ми падна на момичето до него, което той скри зад себе си, в опит да я предпази, докато се чу втория удар на часовника. Мислено се подсмихнах, докато лицето ми продължаваше да излъчва онова хладнокръвие и сериозност, което караше всички да изпитват нужния респект към мен, дори и да не ме познаваха и да не знаеха кой съм аз.
Но тук не бях за нищо друго освен да си получа моята част от сделката. По време на четвъртия удар на часовника се обърнах към Стивън Хендрикс. Петия удар, който всъщност отброяваше секундите, беше фатален за него. Звуци яростно се заспускаха в съзнанието му, дразнейки ушите му. Бяха силни, ужасяващи, писъци на жени, мъже и малки деца,които само той можеше да чуе. Следващия удар донесе със себе си още по - силни писъци и викове, разкървявайки ушите му, от които бликна кръв. Никой обаче не можеше да направи нищо. Всички, освен нас двамата, бяха като застинали във времето и единственото, което можеха да правят бе да наблюдават случващото се.
Седми удар донесе умопомрачителната гледка как сестра му и брат му биват убити от него самия, докато всъщност не можеха да мръднат и милиметър, обречени да го гледат как бавно мъките му се увеличаваха. Осмия удар пред него се появи нож, по който той виждаше кръвта на роднините си, които беше убил със собствените си ръце. Девети и десети удар му отнеха да вземе ножа от ръцете си и в следващите два удара да го забие два пъти на мястото на сърцето си.
Следваше да умре, нали? Следваше да падне на пода и да вземе последния си дъх, след което да издъхне за последно и да умре. Да, но секунда по - късно, когато часовникът спря да отброява секундите той стоеше на същото място, с нож в гърдите си, от където не изтичаше кръв. Там нямаше нищо, ножа не му навреди. Питате се защо? Защото той вече беше демон. С навършването на 18 години той трябваше да продаде душата си на Дявола, на мен. И когато заби ножа в гърдите си той го направи. Сега вече беше един от нас.
С едно махане на ръката си всички вече можеха да се движат.